Nouva. mod
Posts : 88 Join date : 23.09.2013
| Заглавие: РПУ „Оня свят“ / R.I.P.D. Нед Сеп 29, 2013 2:16 pm | |
| Има неща, за които просто се инатиш – и аз така за този филм. Заричах го, ‘щото Джеф Бриджис кога е участвал в нещо „непристойно”? Освен това си падам по „този” Райън отпреди да започна да го сравнявам с адаша му канадец. Попадне ли ми плаката с двамата пред очите – пак изпитвам импулсивно желание да им дам шанс, но този рефлекс вече умира за секунди. Джеф Бриджис, 64, на екран от 2 годишен, играл е практически… във филми от всички жанрове, влизал е в кожата на всякакви герои, защо да не направи една псевдо-комик-версия на Рустър Когбърн, с намек за част от непукизма на Пича?! Райън Рейнолдс, 37, на екран от 14 годишен, общо взето и той не подбира прекалено много ролите, но има няколко попадения, които са просто „един път”; е, да се вкара в кожата на ченгето Ник не е най-доброто решение, но явно не е имал… алтернатива. Отстрелян по време на полицейска акция в Бостън от собствения си партньор, героят на Рейнолдс бива засмукан от свръхестествен водовъртеж и се озовава в санитарно-белия кабинет на шефката в Отдел „Почивай в мир” (чаровна, но и нелепа на финала Мери-Луиз Паркър). Тя го „довършва” с информацията, че му се предлага „продължение на службата” със задача да открива, закопчава и/или ликвидира смърт(д)елници в света на живите – нещо като добре маскирани зомбита, измъкнали се незнайно как/защо от правосъдието на „оня” свят. Съсипан от мъка по любимата си съпруга, Ник приема офертата, но тя върви в комплект с ново „друже” – екс-шериф Рой Пулсайфър, който е толкова „куул” и такова кречетало, че още от пръв поглед на зрителите им става ясно колко добре ще си паснат двамата и как ще свърши филма. Ходещите трупове събират златни късове, за да възстановят древен артефакт с цел намеса в естествения жизнен цикъл на човечеството, а шеф на „заверата” се оказва екс-партньора на Ник (Кевин Бейкън, който упорито отказва да остарее!). Има сантиментална „нишка” в сюжета; има и очаквания процент гонитби и потрошен автомобилен инвентар; има и няколко опита за близки планове и детайли на уж-зомби-умрелите-и-не-напуснали-този-свят чудовища, които изглеждат толкова неинтересни и зле-генерирани, че дори не са реално-отблъскващи. Странно усещане създават спец-ефектите, с които авторите на филма са се постарали да наподобят визия на апокалиптичен екшън: не можех да се отърва от мисълта, че като нищо може да са правени у нас – евтиничко, бързичко, недоизкусурено, „фейк”. В триизмерността нямаше нито един „уау”-момент, а картината изглеждаше като заснета на 35 мм, конвертирана и мината през филтър – ненужно-претенциозно. Дори интересното „двулико” решение – за „аватари” на двамата главни герои, които няма как да се появят в истинските си образи на Земята, е претупано по най-безогледен начин – имах чувството, че режисьорът се е колебаел кога „какъв поглед” да използва, и горещата русокоска Мариса Милър много рядко се вясва като предизвикателното алтер-его на шериф Рой… Всъщност „заветната цел” Бриджис и Рейнолдс да „спасят света” в подобието на забавен летен екшън, което се води екранизация по R.I.P.D.-комикса на „Dark Horse”, е постигната – ала все още не е ясна цената, която ще платят двамата актьори, с проиграното доверие и излъганите очаквания на зрителите. Добре им блещят излъсканите пушкала по рекламните визии, но аз очаквах много повече енергия по между им. Предназначените като „забавни/смешни” моменти извикват трудно определимата реакция „meh!”, която включва хомогенна смес от недоумение, досада, скука, учудване и безразличие. РПУ „Оня свят”, подписан от Робърт Швентке в отговорност „режисьор”, е едно… недоразумение. Най-близкото, първосигнално и вярно (!) сравнение е да кажем, че ([You must be registered and logged in to see this link.]) филмът се опитва да е версия на „Мъже в черно” – без извънземните, но и без лекотата и хумора на агент K и J, а със сериозни сценарни проблеми и режисьорски пропуски. Тъжна и лично-неприятна констатация, защото колкото и голям почитател да съм на Джеф Бриджис, не мога да похваля филма дори… заради него! Че той неизменно си тежи на мястото – спор няма, но защо е избрал точно това място – не можах да разбера… | |
|