Кой не знае Супермен, кой не е чувал за него? Той е не само един от най-популярните комиксови герои (ако не и най-популярният), но и един от най-известните образи, измисляни от човека въобще. Всъщност, той отдавна не е просто образ, той е архетип, символ, дълбоко залегнал в съвременната ни култура и съзнание.
Също така обаче, част от идеите, които той олицетворява и посланията, които носи като образ (още от създаването си), са морално остарели, което налага известна необходимост от модернизация (както поради една или друга причина се случи с десетки други герои напоследък – от Батман, през Джеймс Бонд, та до доста „по-мухлясалия” Капитан Америка), за да може да бъде релевантен на света, в който живеем в момента, а не да стои като анахронизъм. Точно с тази задача се нагърбва „Човек от стомана”.
Разбира се, той не е първият модерен опит да се „съживи” образа. Вероятно всички помним „Супермен се завръща” на Брайън Сингър от 2005 г., който обаче запази голяма част от наивитета на Супермен и на света, в който той функционира, което се оказа препъни камък. Точно затова авторите на „Човек от стомана” – сценаристът Дейвид С. Гойър, режисьорът Зак Снайдър и продуцентът Кристофър Нолан – са се постарали да направят от филма един напълно различен Супермен. Дали обаче напълно различен задължително означава по-добър или успешен и дали след цялата „пластична операция” е останала поне частица от „класическия Супермен”?
Лично аз смятам, че финалът на филма е достатъчно ясен в посланието си, че до Супермен, какъвто го познаваме, трябва да се достигне. Той не убива – да, ама защо? Как достига до принципните и морални закони, които спазва? Как и какви са мотивите за придържането му към човешкото му алтер-его Кларк Кент (за разлика от повечето герои, при него нещата са обърнати)? „Човек от стомана” прави опит да покаже точно това (подобно на „Робин Худ” на Ридли Скот), но дали новата интерпретация работи?
Не ми се иска да влизам в подробности по адрес на недостатъците на филма, защото ако започна, няма да му излезе краят. Смятам, че е достатъчно да кажа, че „Човек от стомана” (независимо дали претендира за нещо друго или не) не е нищо повече от летен блокбастър с типичните за тях дървен диалог, недоразвити герои, грубо продуктово позициониране, проблеми с ритъма и структурата на разказа, сюжетни нелогичности и „удобни съвпадения”. Към всичко това добавяме и абсолютно ненужно 3D (при това в комбинация със снимане от ръка – нали се сещате, за по-голям „реализъм”), както и тоталната липса на хумор – в опита си да направят образа модерен и сериозен, създателите са забравили, че все пак става дума за развлекателен комиксков филм.
В този смисъл, не, той не е това, което наричаме „хубав филм”, но има и доста неща, които работят и които не заслужават да бъдат погазени. Такива са началото на Криптон, където успешно е избегната репетативността на историята и е създаден един по-пълнокръвен и „жив” свят; някои от ретроспекциите, които нарушават типичния модел на „origins” историите, и образите на Джор-Ел, Супермен и Зод. И разбира се, впечатляващата визия на филма.
Като започвам да изреждам някакви неща, си мисля, че скоро не съм попадал на филм, който да има толкова много елементи, които бих искал да обсъдя, независимо дали с положителен или отрицателен знак – сблъсъка на двата светогледа на Джор-Ел и Джонатан Кент и как те повлияват на действията на Кларк и в последствие на Супермен, религиозните паралели с Исус, които са още по-любопитни на фона на това, че създателите на Супермен са евреи и митът за Мойсей е доста сериозно залегнал в историята му, участието на военните и цялостното отношение към Супермен, който никога не е бил третиран като „vigilante”, но в съвременния свят просто няма как да бъде и „света вода ненапита”. За съжаление, тук нямам възможност да засегна всичко, затова дори няма и да опитвам.
Искам обаче да обърна специално внимание на едно от най-често коментираните неща във филма – излишната разрушителна ексцесия, косвените жертви и факта, че Супермен става причина за голяма част от тях (или ако не е причина, то поне не изглежда, че прави опит да ги избегне). Аз поне не се сещам за друг филм, в който разрушенията да са представени по подобен начин – дори и „Отмъстителите” и „Тансформърс” не се доближават, а търсеният терористичен привкус прави нещат доста по-истински и брутални – и също както при комиксите и анимациите, всяко съприкосновение остава някакъв белег в заобикалящата среда. Не знам дали физиката е вярна и не ме интересува. Когато се бият практически неразрушими създания, очаквам ефектът да е точно такъв. Що се отнася до това дали подобно нещо отговаря на идеята за Супермен, си мисля защо това събитие да не е повратна точка в определянето на героя и бъдещето му поведение? В крайна сметка финалният му сблъсък със Зод загатва за нещо подобно – за събитие, което ще го преследва цял живот.
Няма как да не кажа няколко думи и за актьорите. Кристофър Рийв като Супермен е изключително попадение и едва ли някога ще видим актьор, който в по-голяма степен да се слее с ролята. Брендан Раут също беше успешен, но по-скоро имитацията на Рийвс, отколкото в пресъздаването на образа. Хенри Кавил е доста по-различен, което е необходимост за целите на филма и го прави напълно удачен избор. Не смятам, че блести с някакви актьорски заложби и не успява да се отличи с наистина нещо специално, но пък е убедителен и не дразни по никакъв начин. Определено той е един от плюсовете на филма. Освен това е хубав. What’s a not gay way of asking him to go camping with me?
Ейми Адамс пък е отлична актриса и принципно се справя прекрасно с ролята на новата, пробивна Лоис Лейн, която вече има „Пулицър”, но за съжаление няма проблеми с правописа. Тъпото при нея е, че Лоис доста често е използвана само за предвижване на сюжета, за решаване на някакъв казус или пък за да може Супермен да я спаси, и в това отношение Адамс не може да направи много. Майкъл Шанън очаквано се справя супер с ролята на Зод – начинът, по който говори, мимиките му, позата – и изненадващо е доста по-обран и по-малко истеричен, отколкото може да се очаква. В полза на Шанън е и фактът, че тук Зод не е просто някакъв двуизмерен злодей, а има любопитен бекграунд и добра мотивация.
Ръсел Кроу прави една от най-добрите си роли напоследък и, пригответе са за ерес, е доста по-добър от Брандо като Джор-Ел. Разбира се, той има и доста повече време да се изявява, но смятам, че щеше да закове ролята и дори и само за няколко минутки в началото. Даян Лейн е „spot on” като Марта Кент и единствената ми забележка към нея идва от една от ретроспекциите, където ѝ е трудно да се справя с глупавия диалог. При Кевин Костнърположението е малко по-различно. Той несъмнено е отличен актьор и се справя с ролята си на висота, но няма чак толкова много екранно време, а и от известна гледна точка Джонатан Кент е малко противоречив във философията си за живота.
За Лорънс Фишбърн, Кристофър Мелони, Ричард Шиф, Хари Леникс, Антие Трауе, Айлет Зурер и останалите актьори в по-малките роли мога да кажа, че всеки се справя според възможностите си – някои даже успяват да блеснат като Антие Трауе например – но са толкова малко на екран, че няма смисъл да ги обсъждам поотделно. Това е и проблемът при техните образи – от нас се иска да им симпатизираме и дори да инвестираме емоционално, но истината е, че не ни пука особено, тъй като и самит филм няма време за тях.
Да обобщя, „Човек от стомана” има доста проблеми, но в голяма степен е успешен опит за представянето на един нов Супермен – или по-скоро за поставянето на основите му – и в евентуалното (всъщност почти сигурно) продължение, голяма част от недостатъците по отношение на образа ще бъдат изчистени. Дали обаче ще стане „дефинитивният” новСупермен? На този етап не мисля така, но смятам, че има шансове.
За финал, за да съм възможно най-ясен, „Човек от стомана” не ме изпълни по никакъв начин (така както загатваха трейлърите), но определено му давам положителна оценка, най-малкото заради визуалния спектакъл, който е наистина впечатляващ. С две думи, за мен новият Супермен лети. Не много високо, но все пак лети!
Индекс 
▶Добре дошли!
▶Най-ново:
Нед Яну 19, 2014 11:19 am by 
▶Кой е онлайн:
Календар